Няколко са думите, циркулиращи в общественото пространство, когато се заговори за проектите за петролопровода „Бургас – Александруполис”, газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Това за „зависимост”, „икономическа криза”, „необезпечени”, „руско влияние”…

Но дали действително България ще се обремени със зависимост от Русия, ако бъдат реализирани тези проекти? Нима страната ни ще се освободи от кошмарно описваната зависимост, ако през страната ни не преминава нито един стратегически европейски енергиен маршрут или ако не разполагаме с достатъчно енергийни мощности, които да осигурят енергийната ни сигурност и нормални икономически условия за развитие на българско производство и търговия? Някой ще каже, че такова вече не е останало. Или ще се оправдае „нерентабилността” и „неперспективността” на тези проекти с глобалната и национална икономическа криза. Кризата обаче не се преодолява със затягане на коланите /за да се спаси неправилно определения държавен бюджет/ и със създаване на неконкурентна среда, в която българският бизнес и производство се довеждат постепенно до фалит, а чуждестранните инвеститори се отблъскват в страни с по – добри инвестиционни условия. Кризата се преодолява с истински мерки, насочени не към запазване на държавния чиновник, който не допринася съществено за икономическия ръст, а към създаване на среда, в която се поощрява бизнеса.

България живее все още в периода на Студената война. И след 20 години в главите на много българи съществуват Съветският съюз, западният и източният блок. Най – лесното е да обявим всички руски проекти за анти- български, противоречащи на западните идеали... Никой обаче не помисли какво е в интерес на България. Не какво е в интерес на Запада. Защото е детски наивно ако си мислим, че някой от Запада или в САЩ ще постави България пред своите интереси.

Какво ще загуби и какво ще спечели страната, ако участва в тези проекти. Нима да притежаваш гарантиран достъп до природен газ, нефт и електроенергия е против националните ни интереси? Или може би в интерес на България е да не притежава нищо и след 20 години да се наложи да внасяме, а не да изнасяме електроенергия? Или нима тогавашната зависимост, но този път към Запада, ще е по – приемлива за българите. Зависимостта е зависимост, независимо към кого е. Ако си зависим, то ще си принуден да се съобразяваш с някой, с неговите интереси, а те колкото и куртоазно да се обява, че са съвместни, никога не се припокриват с българските национални. И няма ли България да стане независима и свободна да решава своята съдба, ако се осигури достъп до територията ни на различни източници на енергия? Ще дойде момент, в който няма да има за какво Европа да ни плаща компенсации за закрити блокове на АЕЦ. Тогава как ще запълваме дупките в бюджета? Няма да има и производство, което да получава европейски субсидии.

Интересно е как близките български партньори като Италия участват без задръжки в руските проекти, като петролопровода „Самсун – Джейхан” – алтернатива на „Бургас – Александруполис”. Нима италианците са по – глупави приемайки „руската зависимост”? В крайна сметка всички тези проекти са европейски и поставят колкото Европа в зависимостта от Русия, толкова и Русия в зависимост от Европа, тъй като клиентите са европейски. Интересите вече са икономически, а не толкова политически или идеологически. Не живеем в периода на Студената война. Живеем в свят с глобална икономика, в който всяка страна се стреми да създаде максимално подходящи условия за растеж.

Подписаните договори с Москва може и да не са в достатъчна степен изгодни за страната ни. Но това не означава, че трябва незабавно да се прекрати всякакво българско участие. Не е ли по – логично първо да се осигурят преговори за промяна на тези условия до постигане на приемливите за нас параметри? Включително и тези касаещи запазване на екологията. Никой не иска да се прави жертва с това, макар, че и без рисковете от проекта „Бургас – Александруполис” природата на България и особено на българското Черноморие отдавна е загубила своята чистота. Не може да се прави сравнение между нефтените платформи в Мексиканския залив и разтоварването на танкери в Черно море, които и без нефтопровода „Бургас – Александруполис” ще продължат да плават и ще зареждат турския петролопровод „Самсун – Джейхан”.

С прекратяване на българското участие в тези проекти са защитени интересите, но не на България, а на Турция, която ще се  утвърди като сигурен световен енергиен партньор, привлякъл максимален брой европейски, американски и руски проекти. Защитени са и интересите и на всички сили, които биха се зарадвали да видят още по – слаба България, безропотно изпълняваща всяко чуждо желание, зависима от внос на електричество, енергоресурси и независещо нищо от нея. 

Има нещо вярно